Jun 3, 2006, 12:51 PM

Na M 

  Poetry
863 0 0
Седя в стаята сама,
отяарвм прозореца и влиза нощта
               и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
                        да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.

© Нати All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??