Na M

3 jun 2006, 12:51

Poesía

933 0 0

Седя в стаята сама,
отяарвм прозореца и влиза нощта
и снега
топи се върху белия под.
Студът целува топлата ми кожа
ръце протяга - сякаш иска в тях душата си
да сложа.
Вървя след вятъра по път в безкрая,
обгръщат ме безброй мъгли...и в мига
събуждам се - в твоите прегръдки сега
знам, че мога да стопя студа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Na M

Искате да прочетете повече?

Propuestas