ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
Dec 20, 2007, 12:13 PM

На майка ми 

  Poetry » Other
947 0 17

Жестоката раздяла те отне от мен,

завинаги самичък съм в деня студен.

Скитам се безцелно из града голям...

Без тебе, мила мамо, вечно ще съм сам.

 

 

Във утрините тихи не чувам твоя глас,

не усещам ласките и тихо плача аз...

Смълчани са полята, вятърът мълчи,

плачат небесата с моите сълзи...

 

 

Сковават се реките, обгърнати от мраз,

плачат и орлите със човешки глас,

усещам как потоци, замиращи в нощта,

прегръщат мойта мъка със сребърни крила...

 

 

На сутринта отново, потънал във печал,

спускам се по булеварда, в бяло засиял,

мъка ме задавя и с бликнали сълзи

покорно продължавам по хорските следи...

 

 

                                                                      1975 год.

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??