ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
20.12.2007 г., 12:13 ч.

На майка ми 

  Поезия » Друга
917 0 17

Жестоката раздяла те отне от мен,

завинаги самичък съм в деня студен.

Скитам се безцелно из града голям...

Без тебе, мила мамо, вечно ще съм сам.

 

 

Във утрините тихи не чувам твоя глас,

не усещам ласките и тихо плача аз...

Смълчани са полята, вятърът мълчи,

плачат небесата с моите сълзи...

 

 

Сковават се реките, обгърнати от мраз,

плачат и орлите със човешки глас,

усещам как потоци, замиращи в нощта,

прегръщат мойта мъка със сребърни крила...

 

 

На сутринта отново, потънал във печал,

спускам се по булеварда, в бяло засиял,

мъка ме задавя и с бликнали сълзи

покорно продължавам по хорските следи...

 

 

                                                                      1975 год.

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??