странница (Сеси)
200 7162
Dec 6, 2008, 8:43 PM

На мама 

  Poetry
672 0 10

Незаменима и единствена остана,

истинска и толкова желана,

в твоята прегръдка топла и мечтана,

аз идвам да поплача мила мамо.

 

Да приютиш душата ми с тази рана,

нанесена от хорска злоба неразбрана,

и укори неблагодарни да забравя

и помисли нелепи в миналото да оставя.

 

И смисъл друг да видя пак в нещата,

по-хубав и различен от тъгата,

и краските отровни да изчезнат в тъмнината,

да мога да се вдигна отново от земята. 

 

Днес твойте думи как ме съживяват,

отново обич и надежда ми даряват,

какво аз друго мога да ти кажа,

освен, че те обичам много, мамо!

© Сеси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??