Незаменима и единствена остана,
истинска и толкова желана,
в твоята прегръдка топла и мечтана,
аз идвам да поплача мила мамо.
Да приютиш душата ми с тази рана,
нанесена от хорска злоба неразбрана,
и укори неблагодарни да забравя
и помисли нелепи в миналото да оставя.
И смисъл друг да видя пак в нещата,
по-хубав и различен от тъгата,
и краските отровни да изчезнат в тъмнината,
да мога да се вдигна отново от земята. ...