... Вятър събаря от клони
листа, пожълтели от глад;
прах към земята се рони
върху пустинния град.
Есен пристига навреме,
навънка животът мълчи;
крета с откъртено стреме
човекът и дните брои.
Самотен на двора мълви
с поглед, изгубен в небето,
че не може вечер да спи...
в трепет погива сърцето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up