Apr 10, 2012, 10:26 AM

На моето поколение 

  Poetry » Civilian
421 1 0
На моето поколение
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана…
Изгубвахме посоките в живота…
И ходехме във тъмното без път.
Мечтаехме за слънце в небесата.
И злите сили искахме да спят.
Растяха бурени във наш'та нива.
Научихме се всичко да търпим.
Сърцето ни от болката се свива, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??