10.04.2012 г., 10:26 ч.

На моето поколение 

  Поезия » Гражданска
423 1 0
На моето поколение
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана…
Изгубвахме посоките в живота…
И ходехме във тъмното без път.
Мечтаехме за слънце в небесата.
И злите сили искахме да спят.
Растяха бурени във наш'та нива.
Научихме се всичко да търпим.
Сърцето ни от болката се свива, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??