Сред стените ти кънти все още
звънкия ми детски смях.
Кажи, Училище, защо не може
да стана мъничка, каквато бях?!?
По чиновете моята следа личи
и последни думи за СБОГОМ на дъската.
На раздяла тежко е! Мълчим...!!!
Свели тъжно пред теб главата.
Не искам да си тръгвам вече,
оставям тук най-скъпите години.
Училищен звънец зове далече,
върнете се, спомени мили. ...