^PePiTa^ (Петя Маринова)
3 13
16.10.2007 г., 16:24 ч.

На моето училище... 

  Поезия
19283 0 16
                                              

Сред стените ти кънти все още

звънкия ми детски смях.

Кажи, Училище, защо не може

да стана мъничка, каквато бях?!?


По чиновете моята следа личи

и последни думи за СБОГОМ на дъската.

На раздяла тежко е! Мълчим...!!!

Свели тъжно пред теб главата.


Не искам да си тръгвам вече,

оставям тук най-скъпите години.

Училищен звънец зове далече,

върнете се, спомени мили.

 

Дари ме с храна духовна,

направи от хлапето истински човек.

Вече съм  жена горда и свободна

и това дължа на теб!


Зад вратите ти, училище свидно,

остават толкова блянове скрити.

Ще заплача. Не е обидно...!!!

Заслужава си!!! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

© Петя Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??