Изгаря душата ми

и пепел остава,

разпиляна от вятъра, в безкрайния мир.

Вода я отмива 

и на Земята предава я,

заключва я тя с железни ръце.

И от пепел, останала

от моята душа,

Земята създава, ражда деца.

Красиви и чисти,

по-чисти от мен,

те отварят очите си за новия ден.

Поглеждат към слънцето,

към синята шир,

а душите им радостни

са пълни с мир.

Готови са те да открият света.

Да се борят с него

в таз нечестна война.

И дойде ли краят на техния път,

на земята да легнат,

сън да заспят.

И може би някога,

след безброй лета,

от тяхната пепел 

ще поникнат цветя.

А вятърът бурен

ще ги разнесе по света -

цветята, децата... От моята душа.