Приятелки мили ,
в душите си свили
като в топло гнездо
чувство едно,
което за мен
от ден на ден
е все по-ценно
и скъпоценно.
Много години
в дни светли и сини,
в дни тъмни и страшни,
вие безстрашно
до мен сте стояли
и никакви хали
не са могли да сломят,
още по-малко да разрушат
обичта ви към мен.
И в този ден
искам да ви кажа
/не знам как да го покажа/
колко ви ценя.
С нищо няма да сменя
вашето приятелство.
Ничие ласкателство
не е за мен така приятно,
нито благодатно,
както вашата компания.
Тя за мене не е мания,
а е част от живота.
С нея по-лесно хомота
може да тегля.
Нямам с какво да претегля
моите чувства към вас.
Нека Бог всеки час
да ви благославя тогава
и здраве да ви дава.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
А на приятелите?