Прокъсани дрипи от стари любови
смутено висят в гардероба.
Кошутата своите стъпки зарови,
сърцето прескачаше гроба.
Обичах и страдах. Почти безутешно.
Не вярвах, че мога да стана.
Изправях се бавно. Сега ми е смешно.
От раните парещи пепел остана.
Ще хвърля и нея. В дълбокото синьо.
Море и небе ще прегърна.
Усмихната, бяла, прелитаща птица съм.
Когато е пролет, аз пак ще се върна.