Тъй дълго лутах се във празнотата

на скучни дни и тъжна самота,

сред същностите сиви на тълпата

аз губех чувственост и чистота.

Затуй наивна съм навярно,

че чувствам днес най-нежен зов,

че търся искреност и вярност,

че вярвам в светлата любов.

Тя блясва пъстра. В две очи

крила разперва всяка мисъл,

там твоето "Обичам те" звучи.

То гордо е. Аз чувствам - имам смисъл.

Че плача знам, но океани

аз бих изплакала за теб,

че хиляди са кървавите рани

на индианеца, обикнал дива степ.

Прегръщам силните ти рамене,

целувам твоя лик, любов, и още,

промивам наранените ти колене,

очаквам нежните ни нощи.