Едно момиче в ъгъла отново Там седи,
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.
Ужасът в очите ù отдалече си личи.
Накъдето да погледне, вижда само кървави следи.
Следи от болка и сълзи,
следи от плач и писъци.
Няма кой ръка да ù протегне, за да я спаси.
От болката ù кой сега ще я избави, та мъката да заличи?
Самотна, изоставена и ужасена,
в ъгъла стои все още тя, от своя страх тъй вцепенена. ...