Едно момиче в ъгъла отново Там седи,
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.

Ужасът в очите ù отдалече си личи.
Накъдето да погледне, вижда само кървави следи.
Следи от болка и сълзи,
следи от плач и писъци.

Няма кой ръка да ù протегне, за да я спаси.
От болката ù кой сега ще я избави, та мъката да заличи?
Самотна, изоставена и ужасена,
в ъгъла стои все още тя, от своя страх тъй вцепенена.

Не смее дума да обели и очите си напред да впери.
Не смее на крака да се изправи и от ужаса сама да се избави.
Няма кой да ù помогне със страха да се пребори.
Няма и в чии прегръдки главата си за утеха да зарови.

Сама, разплакана и наранена,
стои Там - в ъгъла и трепери вцепенена.
От любов тя бе изпепелена,
а вечната усмивка на лицето ù напълно заличена...

Кой сега на нея ръка ще подаде?
Кой истинската болка без проблем ще разбере?
Дали ще види светлината в нейното измъчено лице,
или ще намери просто изоставено, погубено сърце?

Той - само Той дъха ù пак ще стопли!
Само Той с прегръдката си сърцето ù отново ще затопли!
Но къде е той сега - погубен някъде в мрак и тъмнина.
Без нея Той загуби се във вечността и не намери обратния път към своята съдба.

И тя за него в ъгъла ридае,
немощна и непосилна тази болка да изтрае.
Неговото име с мъка шепне и мечтае,
лицето му предишно тя да види и веднага да познае.

Но уви! Седи все още тя сама,
очи не смее да отвори, за да не усети отново празнота.
Плачът ù замени се със тъга, а болката превърна се във вечна самота.
Тя дълго Там - в ъгъла стоя и пред себе си друг образ не видя...

Остана вечно Той в нейната загубена душа
и споменът за него от сърцето ù никога не избледня!          

                   ...

И ето след година-две тя още е сама,
изгубила напълно неговата незабравена следа.
Но в ума си още вижда тя усмивката му тъй щастлива
и споменът за него отново напълно я облива.

Вечен блян остана той за нейната душа.
Една неизживяна и несбъдната мечта.
Да протегне ръка, за да я спаси от таз тъга, той не пожела
и така обрече я на вечна самота...