"На Него, от Лора..."
Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет -
със дрехи и гола все буди копнеж.
Дали коленичил цветя ще и носиш,
или ще изпратиш по гълъб обет...
Дори и кокетно за миг да флиртува,
без даже да има за тебе мечти -
жената е порив, за нея си струва
във нощите черни да палиш звезди.
А аз непохватно мълча и прелиствам
романите стари на Виктор Юго
и образът твой с всеки ден се изплъзва -
красив като Феб, но във следващ живот.
Не съм посветила на теб нито дума,
но пиша наум илюзорни писма:
"На Него, от Лора! Защото си струва...
Единствено твоя и свидна жена!"
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво! Браво!
-
Прекрасно е, много чувствено и изпъстрено със красиви строфи, които потвърждават любовта на сърцето! Честита Цветница!
-
Благодаря ти за хумора!
-
Ама защо се травмираш от някакви драсканици? Сега трябва да ти купувам перука.
-
Вал, това е след промяната. И не завиждай, всичко е "творческа измислица".
-
Интересно хрумване, изненада ме! Браво за идеята и реализацията!
-
Благодаря, Зигфрид!
-
Ей, великолепно, Геновева! Наистина великолепно...
-
Не, не! Добре е. Не ми обръщай внимание! Случва се понякога някой да не разбере.
-
Права си, Дени, май трябва да го направя по-ясно.
-
Гени, много ми хареса, но прочетох няколко пъти финала и не успях да разбера. Т.е. не пишеш ли ти (от името на Лора) или? Ох, обърках се коя е жената накрая. Казвам си без бой!
Ааа, мисля, че сега разбрах, нещо като - от твоя единствена, свидна жена. Дааа. Ох , извинявай, докато схвана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
