Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
23 апр. 2021 г., 14:44  

"На Него, от Лора..." 

  Поэзия » Любовная
489 3 11

Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...


Мъжете рисуват,  жената е трепет -
със дрехи и гола все буди копнеж.
Дали коленичил цветя ще и носиш,
или ще изпратиш по гълъб обет...


Дори и кокетно за миг да флиртува,
без даже да има за тебе мечти -
жената е порив, за нея си струва
във нощите черни да палиш звезди.


А аз непохватно мълча и прелиствам
романите стари на Виктор Юго
и образът твой с всеки ден се изплъзва -
красив като Феб, но във следващ живот.


Не съм посветила на теб нито дума,
но пиша наум илюзорни писма:
"На Него, от Лора! Защото си струва...
Единствено твоя и свидна жена!"
 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво! Браво!
  • Прекрасно е, много чувствено и изпъстрено със красиви строфи, които потвърждават любовта на сърцето! Честита Цветница!
  • Благодаря ти за хумора!
  • Ама защо се травмираш от някакви драсканици? Сега трябва да ти купувам перука.
  • Вал, това е след промяната. И не завиждай, всичко е "творческа измислица".
  • Интересно хрумване, изненада ме! Браво за идеята и реализацията!
  • Благодаря, Зигфрид!
  • Ей, великолепно, Геновева! Наистина великолепно...
  • Не, не! Добре е. Не ми обръщай внимание! Случва се понякога някой да не разбере.
  • Права си, Дени, май трябва да го направя по-ясно.
  • Гени, много ми хареса, но прочетох няколко пъти финала и не успях да разбера. Т.е. не пишеш ли ти (от името на Лора) или? Ох, обърках се коя е жената накрая. Казвам си без бой!
    Ааа, мисля, че сега разбрах, нещо като - от твоя единствена, свидна жена. Дааа. Ох , извинявай, докато схвана!
Предложения
: ??:??