Jan 27, 2014, 8:59 AM

На нивата 

  Poetry » Love
754 0 19
Кретам по разораната нива
на изпустялата моя душа,
прихлупен под небето сиво
търся посятите от мен семена
на кротко притихнала обич.
Тъй нужна беше ми тя
в залеза на дните и в нощите
за да оцелявам до нова зора
и възможен все още
да лея от стиха светлина ...
Не покълнаха те,
мълчаливо изгниха, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??