27.01.2014 г., 8:59 ч.

На нивата 

  Поезия » Любовна
737 0 19

 

 

 

          Кретам по разораната нива

          на изпустялата моя душа,

          прихлупен под небето сиво

          търся посятите от мен семена

           на кротко притихнала обич.

          Тъй нужна беше ми тя

          в залеза на дните и в нощите

          за да оцелявам до нова зора

          и възможен все още

          да лея от стиха светлина ...

          Не покълнаха те,

                             мълчаливо изгниха,

          поляти с горчиви мъжки сълзи,

          гарвани черни на ята се извиха

          и изкълваха блян и мечти ...

          Кретам бавно и се спъвам

          в калните буци от мъка,

          жив ли съм или сънувам,

          че душите превръщат се в угар...?

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих! Браво!
  • Благодаря ти, Адри!
  • Тъжно, но понякога равносметките са такива! Поздрав!
  • Не мога да подмина страхотните отзиви на тези хора - Миночка, Ани, Краси, Ели, Куш, Кети, Сан, Митко, Силвия, Минка, Рада, Кольо, Анабел, Манипулирам, Роси, Милко, Катя, Септ, Бети, Дочка, Светлето. Коленопреклонни благодарности мили приятели! Прегръщам ви с усмивка!
  • А може би е сън?
    В прегръдките на зимата
    студът е господар
    на чувствата и римите...
  • Много въздействащ стих - на частта с мъжките сълзи настръхнах !!!
  • Тъй нужна беше ми тя
    в залеза на дните и в нощите
    за да оцелявам до нова зора
    и възможен все още
    да лея от стиха светлина

    Валентин, ти сам си го казал Заради това, което си написал си заслужава да си благодарен Поздравления за дълбокия стих!
  • Без любов душата е безплодна угар!Наистина е така,Вальо!
    Завладяващо стихо! Харесах и го оценявам!Поздрав от мен!
  • В разораната нива на твоята душа може някой вятър да довее друго семенце–надежда!Тя, нивата де, е подготвена, не се притеснявай Вальо!
  • Когато страда душата, тогава е най - жива.
    Силна, въздействаща творба!
  • Тъжен стих, но много красив!поздрави!
  • Вальо -
  • Тъжно е когато няма споделеност, но не се отказвай - Душата е силна, тя знае Пътя.

    Поздрав, Валентин!
  • Много ми хареса, с този тъжен и мъдър привкус на равносметката!
  • То, душата е абстрактно понятие, но стягането в гърлото е реално. Хубаво стихче.
  • Без любов няма душа... а без душа няма живот...
    Така е, Вальо... но не се предавай, може би някъде една красива любов има нужда от теб, позволи й да те открие
    Пишеш със сърцето и душата си... изворно.
    Затова и докосваш... душа-лира си, мило момче!!!
  • Към ръба на тъгата,
    която бавно изгрява
    като луна...
    Когато - не пристъпваме заедно.

    Тъжни са непокълналите надежди, Валяк...
  • Валентин,много хубав и тъжен стих е сътворила душата ти.Колко си прав,без любов,която да я сгрява,душата наистина се превръща в угар!Поздрави!
Предложения
: ??:??