На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка
пред вмирисания, грохнал автобус,
после в своя дом с поредна чашка
мъчим се да махнем от устата този вкус,
на пропуснатото и на недостигнатото,
на всичките ни рухнали стремежи,
а после пак там, на околовръстното,
надяваме се... някой да ни забележи... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up