На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка
пред вмирисания, грохнал автобус,
после в своя дом с поредна чашка
мъчим се да махнем от устата този вкус,
на пропуснатото и на недостигнатото,
на всичките ни рухнали стремежи,
а после пак там, на околовръстното,
надяваме се... някой да ни забележи...
Уви, най-много някой тир да спре
и мазен поглед в нас шофьор да впери,
и той с надежда в своето сърце
любов платена... тука да намери...
Това е то. Все чакаме, стопираме,
със вдигнат палец и усмивка куха.
А много често даже не разбираме,
че място сме избрали... във отбивка глуха...
21.10.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados