Тя е там и търпеливо чака.

Облечена във роба черна,

в едната си ръка коса остра държи,

а другата протяга я към мен, но не

от черен мрак, а от бяла светлина

съм заслепен.

За мен няма никаква надежда, ни любов...

Смъртта приготвила е моя гроб.

На небето мойта свещ догаря,

аз потупвам по рамото другаря:

"Приятелю, ще съм до теб! И в студ

и пек, вярвай ми, аз не ще бъда далеч.

Ще премина през хиляди царства със

остър, здрав и бляскав меч и пак с усмивка

на лице, ще се върна и ще съм до теб, за да

пропукам леда, останал в твоето сърце и

да отворя пътя таен към онзи свят, дето

няма беден и богат, или пък слаб и силен,

мразещ или любвеобилен."

Има сълзи, но те не са горчиви,

а породени те са от радост, щастие и смях.

Идеалните условия за спокоен живот,

изграден от ръката на Бог.

Никога не би бил Той жесток, но понякога

се налага и не го прави за собствена наслада,

нито пък от злост, прави го за добро и с много любов.

Той представи ми Рая и с нечувани,

нежни слова проникна в душата ми

и ме накара да забравя всяко зло

на този свят, живеещо в земния под нази Ад.

Бог върна към живот сърцето ми умряло,

за минутка то бе спряло...