С цвете в ръка,
сядам на паметника,
тихо и спокойно оставям го при вас,
сълзите не мога да скрия аз.
И разгръщам белите листи,
с радост решила нещо да прочета,
ала гласът ми не стига,
за да успея да ви кажа моята мечта.
Не ми достигна живот,
аз погинах отдавна, заедно с вас,
ще ми се все още да го има това Нас.
Няма да ми достигне живот ...