„Понякога съм бяла и добра” - възкликна поетеса млада и смая пишещото братство със своята неповторима дарба. Любов безмерна тя отдаде на родния си град и на морето, на хората я в стих предаде като искрица на доброто. Тя беше светлинка от лунапарка, на облака и на дъжда – другарка и водорасло нежно в морската безбрежност, и топъл бриз от синята лежерност. Мечтаеше звездите да докосне, по лунните пътеки да изтича, да чуе как вълните пеят, а чайките във бален танц се реят. Отиде си, уви, нелепо и без време. Душата нейна крехка не прие вина да носи на плещите си. Дори морето – неин изповедник, не утеши я в онзи черен делник. И поривите на мечтите си младежки остави вечно бродещи лудешки. Без давност. Завинаги на седемнайсет.
Чудесен стих и поклон пред неповторимата Петя Дубарова. За своите седемнадесет години, тя успя да остави по-дълбока диря в съзнанието на на няколко поколения , отколкото мнозина от нарочените за таланти или гурута.
Обичам Петя,още от времето,когато и аз бях на седемнайсет.Още тогава стиховете и ме грабваха.Никога повече да не става така,че да си отиват от света младите таланти!Поклон!!
И на тебе Мери, поклон!Прекрасно!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.