13 июн. 2007 г., 17:09
На Петя
„Понякога съм бяла и добра” -
възкликна поетеса млада
и смая пишещото братство
със своята неповторима дарба.
Любов безмерна тя отдаде
на родния си град и на морето,
на хората я в стих предаде
като искрица на доброто.
Тя беше светлинка от лунапарка,
на облака и на дъжда – другарка
и водорасло нежно в морската безбрежност, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация