Jun 4, 2011, 11:41 AM

На приятелите 

  Poetry » White poetry
974 1 1

Потърсих ви,

край мене бяхте -

съчувствени,

безпомощни...

С деца,

с семейства.

Край мене бяхте,

но не се познахме...

Два пясъчника ни

деляха

и няколко победи на фунийки...

Деца.

Мъже.

Пораснали.

С проблеми,

без сила,

с последна капка малка чест,

плюс две-три избелели клетви...

Във тайни

преживяни

потърсих ви,

за две-три водки

ви намерих...

Да спомим.

За да се познаем,

за да си признаем,

че бяхме верни,

но животът ни предаде.

© Христофор Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжна равносметка, но такава е реалността около нас - животът често ни убива, макар да дишаме още!
Random works
: ??:??