На приятелите

4 jun 2011, 11:41

Poesía » Versos blancos

1007 1 1

Потърсих ви,

край мене бяхте -

съчувствени,

безпомощни...

С деца,

с семейства.

Край мене бяхте,

но не се познахме...

Два пясъчника ни

деляха

и няколко победи на фунийки...

Деца.

Мъже.

Пораснали.

С проблеми,

без сила,

с последна капка малка чест,

плюс две-три избелели клетви...

Във тайни

преживяни

потърсих ви,

за две-три водки

ви намерих...

Да спомим.

За да се познаем,

за да си признаем,

че бяхме верни,

но животът ни предаде.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2011-06-04T15:19:51+03:00

Тъжна равносметка, но такава е реалността около нас - животът често ни убива, макар да дишаме още!