Jul 18, 2006, 3:32 PM

На Приятелка... 

  Poetry
1062 0 4
Бавно лети и леко променя.
времето нас и нашия свят...
но пред него устояват със сили безмерни
приятелите и вярата вътре във нас...
И един Ангел спуснал се от Рая...
без крила, без глас... без ореол...
но с любов лъхаща като бриз от сърцето
и поглед способен да стопли целия свят...
Сега тихо притихнал е тука до мене...
даряващ ми капчица вяра във този страдалчески свят...
Като малка звездица сред мрака небесен
сега имам посока и път, които да следвам аз... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Баротов All rights reserved.

Random works
: ??:??