SteeleR (Атанас Баротов)
18 22
18 jul 2006, 15:32

На Приятелка... 

  Poesía
986 0 4
Бавно лети и леко променя.
времето нас и нашия свят...
но пред него устояват със сили безмерни
приятелите и вярата вътре във нас...

И един Ангел спуснал се от Рая...
без крила, без глас... без ореол...
но с любов лъхаща като бриз от сърцето
и поглед способен да стопли целия свят...

Сега тихо притихнал е тука до мене...
даряващ ми капчица вяра във този страдалчески свят...
Като малка звездица сред мрака небесен
сега имам посока и път, които да следвам аз...

А ти... ти ангелче малко
бъди все така всеотдайно и добро...
Пази пламъка, горящ във тебе,
пази, защото малко пламъци горят на този свят...

Но ако някога се случи да угасне – тихичко тогаз ме ти повикай...
ще дойда аз през огън, дъжд и сняг
и с прегръдка нежна... подадена ръка в нощта
ще го запалим пак – ще запламти вовек тогаз...

А после ще се реем малко над Земята...
мълчанието ще бъде нашия зов...
да бъде всичко тъй нежно, леко и приятно..
да вдъхва вяра на целия човешки род...

Благодаря... Благодаря, че си със мен...
във мигове трудни или когато ме избива детски смях...
Благодаря, че ми показваш що е обич
между приятели... между две божии чада...

© Атанас Баротов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ох.. на клавиатурата бутончето за точка и това за запетайка са едно до друго

    и явно имам напредък.. вече пиша и стихчета.. да не повярва човек
  • Какво значи "че са сложили"? Не е ли твое стихотворението?
  • хаха... дам... ама какво да направя, че са сложили ','-ката до '.'-ката.. благодаря за поправката
  • Атанас, това "..," е грешка. Изобщо не се пише запетайка след многоточие, а още по малко - две точки и запетая.
Propuestas
: ??:??