Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци,
с шепа прашасали спомени.
Затлачили своите дробове с безвремие,
на нейде във нищото водени.
Затиснати с бреме, негодни да движат
света във вярна посока.
Примигнат, примижат, блажено заспиват,
повити в измама жестока. ...