Jan 13, 2009, 7:19 PM

На първия 

  Poetry » Love
721 0 4
Отново душата ми стана пустиня,
в която цветята отдавна не никнат.
Поетът зове я "Разблудна царкиня",
а аз я наричам - живот необикнат.
Отново денят се изниза за миг,
но не като тези, които запомних.
Детският порив да станеш велик
се скри зад години - талази огромни.
Аз и ти пак ще се слеем в съня,
когато и трепетът тъжен заспива.
Самотни очи ще посрещнат деня,
но със копнежа да бъдат щастливи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??