Отново душата ми стана пустиня,
в която цветята отдавна не никнат.
Поетът зове я "Разблудна царкиня",
а аз я наричам - живот необикнат.
Отново денят се изниза за миг,
но не като тези, които запомних.
Детският порив да станеш велик
се скри зад години - талази огромни.
Аз и ти пак ще се слеем в съня,
когато и трепетът тъжен заспива.
Самотни очи ще посрещнат деня,
но със копнежа да бъдат щастливи. ...