Паднал съм на пътя
в утъпкан коловоз, нарязан
от минали пред мен,
изгладили с душите си
коравата му гръд…
И само душещия прах
нашепва за стенания и болки,
за мъки и терзания.
И туморно навява в мен
онази страшна, празна пустота,
сравнима с безмълвието
на небето и всемира. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up