Паднал съм на пътя
в утъпкан коловоз, нарязан
от минали пред мен,
изгладили с душите си
коравата му гръд…
И само душещия прах
нашепва за стенания и болки,
за мъки и терзания.
И туморно навява в мен
онази страшна, празна пустота,
сравнима с безмълвието
на небето и всемира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация