Nov 3, 2010, 9:10 AM
На раздяла само падат кестени
Листата падат - жълти пердета.
През тях минавам спокойна и весела.
Крача смело по тези павета
и подритвам опадали кестени.
Той е там. Той отдавна ме чака.
Но този поглед... За пръв път го виждам.
Всичко мога днес да очаквам -
и 'прости', и 'защо', и 'довиждане'...
Но мълчание! Това ли получих?
От тишина ме е страх да помръдна...
Не зная какво ни се случи...
Само знам, че е време да тръгвам.
На раздяла миришеше срещата.
На раздяла... с опадали кестени.
Пак ли тръгнах, повтаряйки грешката
да забравя не него, а себе си...?
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
-
Хубав стих!Харесах!
-
От тишина ме е страх да помръдна...
Оригинална както винаги. Всеки път, когато посещавам сайта, те търся специално и изчитам с притаен дъх непрочетените ти и чакани стихове.
Браво и заповядай!
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.162488.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/c0dec66333debab14d8d942e5abbd0bb.gif" border="0" /></a> -
Ех... Разделите са трудна работа.
-
Хубав стих, в стил Петя Ходжева Аз бих заменила "Това ли получих?" с "Това ли заслужих?". Лично мнение
-
Хубаво, много завършено, оригинален финал. Браво, Пете!
-
Много истинско и човешко. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
!!!