petka-spagetka
179 152
3 нояб. 2010 г., 09:10

На раздяла само падат кестени 

  Поэзия » Любовная
782 0 8

Листата падат - жълти пердета.
През тях минавам спокойна и весела.
Крача смело по тези павета
и подритвам опадали кестени.
Той е там. Той отдавна ме чака.
Но този поглед... За пръв път го виждам.
Всичко мога днес да очаквам -
и 'прости', и 'защо', и 'довиждане'...
Но мълчание! Това ли получих?
От тишина ме е страх да помръдна...
Не зная какво ни се случи...
Само знам, че е време да тръгвам.
На раздяла миришеше срещата.
На раздяла... с опадали кестени.
Пак ли тръгнах, повтаряйки грешката
да забравя не него, а себе си...?

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...не него, а себе си...

    !!!
  • Хубав стих!Харесах!
  • От тишина ме е страх да помръдна...

    Оригинална както винаги. Всеки път, когато посещавам сайта, те търся специално и изчитам с притаен дъх непрочетените ти и чакани стихове.
    Браво и заповядай!

    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.162488.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/c0dec66333debab14d8d942e5abbd0bb.gif" border="0" /></a>
  • Ех... Разделите са трудна работа.
  • Хубав стих, в стил Петя Ходжева Аз бих заменила "Това ли получих?" с "Това ли заслужих?". Лично мнение
  • Хубаво, много завършено, оригинален финал. Браво, Пете!
  • Много истинско и човешко. Поздрав!
Предложения
: ??:??