Oct 29, 2006, 10:58 PM

На разсъмване 

  Poetry » Love
1513 0 13
Четири сутринта е, а не спя.
И не мога да ти се наситя
да те гледам - кротък във съня,
кротко и сърцето във гърдите ти.
Целувам нежно трепкащи клепачи
и галя с обич гладките страни.
Знаеш ли какво е от любов да плачеш
на разсъмване - когато засветли.
И когато сините прозорци
на очите бавно се отворят,
погали ме, Господи, защото
любовта във тях е заискрила. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??