29 oct 2006, 22:58

На разсъмване 

  Poesía » De amor
1511 0 13
Четири сутринта е, а не спя.
И не мога да ти се наситя
да те гледам - кротък във съня,
кротко и сърцето във гърдите ти.
Целувам нежно трепкащи клепачи
и галя с обич гладките страни.
Знаеш ли какво е от любов да плачеш
на разсъмване - когато засветли.
И когато сините прозорци
на очите бавно се отворят,
погали ме, Господи, защото
любовта във тях е заискрила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??