Осъмнах без да спя, дори и час -
препусках с мисли нощни магистрали.
И търсих теб, и виках с пълен глас,
но ти едва ли си ме чул, едва ли!
Изстъргах всичката събрана кал
в душата ми, и сякаш стана чудо -
нощта повдигна синия си шал
и ме превърна в бриз, танцуващ лудо.
Политнах волно над града сънлив,
нахлух неканена във стаята ти тиха.
Погалих те - в съня си тъй щастлив...
но, утрото и изгрева, луната ми изтриха.