smile1 (Валка)
448 4639
29.08.2014 г., 21:08 ч.

На разсъмване 

  Поезия » Любовна
1112 1 17

Осъмнах без да спя, дори и час -
препусках с мисли нощни магистрали.
И търсих теб, и виках с пълен глас,
но ти едва ли си ме чул, едва ли!


Изстъргах всичката събрана кал
в душата ми, и сякаш стана чудо -
нощта повдигна синия си шал
и ме превърна в бриз, танцуващ лудо.


Политнах волно над града сънлив,
нахлух неканена във стаята ти тиха.
Погалих те - в съня си тъй щастлив...
но, утрото и изгрева, луната ми изтриха.

 

© Валка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??