Съдбата е втренчила поглед в мен
и чака да моля за милост,
присвива очи и разлива вини,
притисната моята дързост
нехае за времето, то и тежи,
разтапя се с всеки нов изгрев,
а слънцето бавно прострелва с лъчи,
наднича през облаци сиви.
Не ми се говори с нея сега,
знам как да измисля пътека
и капчици смелост събирам в торба
с по-малка злина се върви по-леко. ...