Lilia_Anna (Boyana)
135 529
Jun 6, 2019, 8:07 PM

На Рон 

  Poetry » Other
417 0 2

 

Във погледа му колко болка има.

С ухо отхапано лежи върху тревата.

От глад и студ тъй много е препатил,

от зли другари или пък от зли човеци.

Поглежда ги в лицата и не може

без страх да разпознае кой какъв е,

кой удар му нанася, кой милувка,

от кой да бяга, към кого да тича.

Притиска мъката му, набраздява

муцуната пред време остаряла.

И пак е доверчив, и пак очакващ,

и пак от яростта си се отърсва.

Да можехме и ние като него,

сърцата си от мъст да разтоварим,

да ги разтворим в чакана прегръдка

или сълзата чужда да изтрием.

© Boyana All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наистина, Цвете, те ни обичат с по-голяма, чиста и всеотдайна любов от нас самите! Благодаря ти за тази съпричастност в усещанията!
  • Тъжно послание...дано повече хора да го чуят, да остане в сърцата им и да стане част от делата им. А животинките...най-искрените и обичливи душици!
Random works
: ??:??