На Рон

Lilia_Anna (Boyana)
135 529

6 июн. 2019 г., 20:07

Поэзия » Другая

418 0 2

Във погледа му колко болка има.

С ухо отхапано лежи върху тревата.

От глад и студ тъй много е препатил,

от зли другари или пък от зли човеци.

Поглежда ги в лицата и не може

без страх да разпознае кой какъв е,

кой удар му нанася, кой милувка,

от кой да бяга, към кого да тича.

Притиска мъката му, набраздява

муцуната пред време остаряла.

И пак е доверчив, и пак очакващ,

и пак от яростта си се отърсва.

Да можехме и ние като него,

сърцата си от мъст да разтоварим,

да ги разтворим в чакана прегръдка

или сълзата чужда да изтрием.

Lilia_Anna (Boyana)

2020-07-21T18:49:34+03:00

Наистина, Цвете, те ни обичат с по-голяма, чиста и всеотдайна любов от нас самите! Благодаря ти за тази съпричастност в усещанията!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-06-07T17:30:37+03:00

Тъжно послание...дано повече хора да го чуят, да остане в сърцата им и да стане част от делата им. А животинките...най-искрените и обичливи душици!