В родината наша, край дунавски бряг,

ще видиш ти град прекрасен, сияен.

Окъпан във слънце, посипан със сняг, 

той все е така красив и омаен.

Попаднал във Русе оставаш пленен

от сгради изящни, от шепота речен,

от залеза в края на дългия ден,

нежно докосващ кораб далечен.

Очи затвори и ще чуеш файтон,

красив и модерен, докаран от Виена,

а в него младеж със лъскав балтон

гали ръката на дама засмена.

И днес пак е Русе град жив и обичан,

Дунавът вечен го мило обгръща.

Още е “Малката Виена” наричан,

душата копнееща пак там се връща.