НА РЪБА НА УТРЕШНИЯ ДЕН...
/Edge of Tomorrow/
/на учителя… с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи!
Би било най-разумно да продължа да си спя.
Ех, но само да можех да си го позволя!...
Вън ме чака дъждът – сто дни вече вали,
скачат в дупки по пътя разбеснели коли,
аз съм все пешеходец – и с чадъра в ръка,
скок-подскок по разбитото пак събирам калта.
Влизам вир-вода в клас – а пък там – ново шест!
Пак промяна в програмата – ще работя нощес!
Ама туй са деца – как нощес? Ей така!
Имаш първи час, пети… след обяд – още два!
И за да не скучаеш – заповядай… мерси…
в тези таблици word-овски ти анализ прави!
Методическа сбирка в два и трийсет – а цел?
Няма цел. Областта иска данни в Excel!
В четири пък съвет – с точки двайсет и три –
и рекорда на Гинес някой пак подобри
по виртуозно преливане от пустото в празно,
в полусънно прозяване – ужасно заразно!
И трите си часа – уж до десет часа,
отработвам до другия ден сутринта.
И защо ли? Защото в пет взела торбата
отнасям си вкъщи реколта богата.
Контролни и класни, и тест матуритетен
до среднощ отхвърлям съвсем квалитетно.
А после… в леглото до три през нощта –
досущ гимназистка – уроци чета.
И ето ме в седем – пак крача в дъжда –
Edge of Tomorrow /live/ сутринта.
Тъй ден след ден… сто… хиляда 3D!
Филмът не свършва – но… здраве да е!
© Венета All rights reserved.
здраве и късмет,
за многая лет!