НА РЪБА НА УТРЕШНИЯ ДЕН...
/Edge of Tomorrow/
/на учителя… с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи!
Би било най-разумно да продължа да си спя.
Ех, но само да можех да си го позволя!...
Вън ме чака дъждът – сто дни вече вали,
скачат в дупки по пътя разбеснели коли,
аз съм все пешеходец – и с чадъра в ръка,
скок-подскок по разбитото пак събирам калта.
Влизам вир-вода в клас – а пък там – ново шест! ...