НА РЪБА НА УТРЕШНИЯ ДЕН...

/Edge of Tomorrow/

                                 /на учителя… с любов/

Утро ново ме буди,  денят пак ми се мръщи,

как сама да реша да изляза от вкъщи!

Би било най-разумно да продължа да си спя.

Ех, но само да можех да си го позволя!...

Вън ме чака дъждът – сто дни вече вали,

скачат в дупки по пътя разбеснели коли,

аз съм все пешеходец – и с чадъра в ръка,

скок-подскок по разбитото пак събирам калта.

Влизам вир-вода в клас – а пък там –  ново шест!

Пак промяна в програмата – ще работя нощес!

Ама туй са деца – как нощес? Ей така!

Имаш първи час, пети… след обяд  – още два!

И за да не скучаеш – заповядай… мерси…

 в тези таблици word-овски ти анализ прави!

Методическа сбирка в два и трийсет – а цел?

Няма цел. Областта иска данни в  Excel!

В четири пък съвет – с точки двайсет и три –

и рекорда на Гинес някой пак подобри

по виртуозно преливане от пустото в празно,

в полусънно прозяване – ужасно заразно!

И трите си часа – уж до десет часа,

отработвам до другия ден сутринта.

И защо ли? Защото в пет взела торбата

отнасям си вкъщи реколта богата.

Контролни и класни, и тест матуритетен

до среднощ отхвърлям съвсем квалитетно.

А после… в леглото до три през нощта –

досущ гимназистка – уроци чета.

И ето ме в седем – пак крача в дъжда –

Edge of Tomorrow /live/ сутринта.

Тъй ден след ден… сто… хиляда 3D!

Филмът не свършва – но… здраве да е!