... но нещо в мене се прекърши
непоправимо стана като смърт
дори не искам да довърша
започнатият с тебе път...
ти беше като вдишване за мене
което май ще трябва да издишам
и образът ти в сенки притаен е
пронизва ме дори когато дишам
свирепи спомени белязват моя ден
и става все по-трудно да ги спирам
не искай повече от мен да съм до теб
това отдавна вече не ми стига...