на С.

12 may 2011, 22:09

Poesía » De amor

792 0 1

... но нещо в мене се прекърши

непоправимо стана като смърт

дори не искам да довърша

започнатият с тебе път...

ти беше като вдишване за мене

което май ще трябва да издишам

и образът ти в сенки притаен е

пронизва ме дори когато дишам

свирепи спомени белязват моя ден

и става все по-трудно да ги спирам

не искай повече от мен да съм до теб

това отдавна вече не ми стига...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ZAPP (Запрян Колев)

2011-05-13T07:50:01+03:00

Много страст и премереност на думите!Хубаво!Само преглеждай за повторения.Използвай синоними при необходимост.Поздрав!Дано не съм досадил с забележките.Поетесите са горди.